Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
строителство, политика, фк Черно море
Автор: aleksibg Категория: Други
Прочетен: 7792 Постинги: 3 Коментари: 0
Постинги в блога
 

Нещо изумително и страшно става в тази земя:

Пророци пророкуват лъжа, свещеници господаруват чрез тях, и моят народ обича това.

Какво прочее ще правите след всичко това

Като клетка пълна с птици, домовете им са пълни с измама.

Чрез това те се въздигнаха, и забогатяха, и затлъстяха, угоиха се, преминаха дори всяка мяра на злото.

(Йеремия, гл. 5, стих 30, 31 и 27, 28)


 

Защото от малък до голям, всеки от тях се е предал на корист - и пророк, и свещеник - всички действат лъжливо.

Като лък опъват езика си за лъжа, с неправда се усилват на земята, защото минават от едно зло, към друго и Мене не познават.

(Йеремия, гл. 6, ст. 9, ст. 3)


 


 

Заради това... ето, ще нахраня тези люде с пелин и ще ги напоя с вода и жлъчка, и ще ги пръсна между народи, които не познаваха ни тях, ни бащите им, и ще пратя подире им меч, докато ги изтребя.

(Йеремия, гл. 9, ст. 15 и 16)


 


 

Среброто ще си изхвърлят на улиците и златото не ще зачитат.

Среброто и златото им не ще бъде в сила да ги спаси, в деня на господнята Ярост.

Те не ще наситят с тях душите си и неще напълнят утробите си, защото те бяха повод за безаконието им.

(Йезекеил, гл. 7. ст. 19)


 


 

Който е далеч, ще умре от мор, а който е близо, ще падне от меч, а който е останал и оцелял, от глад ще умре.

Тъй ще завърша моя гняв върху тях.

(Йезекеил, гл. 6, ст. 12)

.............

От книгата на Стефан Цанков - "Юдеи"
 

Категория: Други
Прочетен: 508 Коментари: 0 Гласове: 1
 Ще забележиш и ти, читателю, че повечето хора от последните години, също и православни християни, не са усърдни в поста и проявяват крайно безразличие и непросветеност по въпроса за постите. Не знаят кога е пост, кога започва и кога свършва, нито какво да постят, как да постят и защо постят.

Някои християни дори не само немарят, но и съвсем са престанали да постят. Смятат, че постът е излишен и безполезен и го отхвърлят, като дори злословят против него. Други пък постят както си искат. Ограничили са постенето до минимум. Трети с големи усилия пазятВеликата седмица или до Велики Петък, вследствие на конфликти с домашните си.

Защо обаче не постят? Защо е това пренебрежение дори у православни християни към дадения от Бога пост? Защо?

1) Влияят се от еретици и друговерци.

Страната ни се наводни от армии друговерци и инославни. В православна Гърция работят усърдно с училища и учреждения папистите, както и униатите, които са замаскирани паписти. Папистите, както е известно, съвсем са изоставили постите.

Протестантите, които имат тук училища и толкова хубави домове, също съвсем са премахнали поста. Те са представени у нас с множество издънки на своите деноминации: евангелисти, адвентисти, петдесетници, мормони и какви ли не, които нямат брой.

Иудействащите и антихристите йеховисти се борят да унищожат съвсем Православието, а с него и поста. Вижда се как с омраза и вманиачаване работят против нас. Евреомасоните кроят планове как да ударят християнската вяра в галериите на своите храмове. Някой ми беше казал:

- Изобличете масоните, за да научи светът за тях. Когато се връщахме на Велики Петък от Опелото Христово в кооперацията, където живеем, ние заварихме един сериозен на вид господин да прави парти в дома си. Недоумявахме и протестирахме, но прочитайки книгата ви "Евреомасонството се разкрива", намерихме вътре неговото име и разбрахме, че е масон! Така си обяснихме презрението му към поста.

Масоните и сателитните им организации Ротари, Лайънс клъб, скаути и др., отклоняват младежта от Църквата, карайки ги да презират поста като нещо за "бабите и дядовците". Оставяме без коментар роторианците, които определят като дни за банкетите си и преди, и сега, въпреки протестите, срядата и петъка. И естествено, на банкетите си в петък не мисля, че ядат леща и домати с ориз!

Православните, прочее, се влияят от тях и се опълчват срещу заповедта за поста.

2) Влияят се също така от пълчищата туристи.

Но какво може да се очаква от тях? За нещастие в Гърция туристите оставят не само пари, но и нечистотиите си, безнравствеността си, ужасните си болести и, естествено, презрението си към всичко, свързано с религията. Следователно и към поста. Те нямат и представа за него. Гледат от тях и православните, гледат как се пренебрегват средите, петъците, Четиридесетниците, и се влияят.

3) От модерните богослови.

От 1924 г. насетне тъмните сили с първодеец масонът – Вселенския патриарх (Мелетий) Метаксас изпратиха в чужбина със стипендии богослови да се учат от папистите и протестантите. Целта им беше да успеят да нанесат удар върху Православието и да постигнат обединението с еретиците паписти и протестантите. Тези богослови се завърнаха с техния начин на мислене, с тяхното учение и тяхното поведение, и днес нанасят удар върху заповедтта за поста.

Сега тези модерни клирици вече целят и преразглеждането на Светите Канони, отнасящи се до поста, през планирания "всеправославен събор", който дано Бог даде да не се състои. Св. Канони са написани чрез Дух Светий и никой не може да ги отменя. Ако светът е отстъпил от Бога, не може и Църквата да отстъпи, приближавайки се до света, уж за да го спаси. Църквата ще остане в онази позиция, която е наредил Христос, и ако някой иска спасение, нека да отиде в Нея за да се спаси. Църквата няма да налива вода в Божието Вино, защото това разводненото вино няма да има силата да спаси човека.

Привеждат против поста доводите, че времето му е отминало и в нашата епоха той не е религиозно необходим. Много клирици не се колебаят да казват, че постът е просто един обичай, един обикновен навик, а не правило за спасение и духовна необходимост. Премълчават, че е църковно установен и представлява най-силното оръжие на вярата след молитвата, както учеше Господ. Тези хора, без страх от Бога, организират денонощни банкети и вечеринки в дните на поста. Но нека имат предвид, че Господ е казал: "Горко на оня човек, чрез когото съблазън дохожда" (Мат. 18:7).

И друго страшно: "Горко на вас, които затваряте вратите на Царството небесно пред човеците, защото нито влизате, нито влизащите пускате да влязат" (Мат. 23:13).

4) Невежеството

Тази причина е главната, заради която повечето хора пренебрегват поста. Многозина не знаят големите духовни ползи, които той носи, и затова са безразлични. Който знае ползата от поста - телесна и духовна, той със сигурност пости и не се влияе от никого. За тях най-вече е написана тази книжка. Всички трябва да знаят защо трябва да постим. В тази книжка, читателю, ще видиш:

  1. Колко е полезен постът за тялото и душата.

  2. Защо е необходимо да постим.

  3. Тази книга е написана още и за онези, които искат да постят, но не знаят кога да постят, какво да постят и как да постят.

Сигурен съм, читателю, че когато я прочетеш, ще обикнеш поста и не само ще започнеш да постиш, но ще бъдеш радостен и весел, когато постиш.

Архим. Хараламбос Василопулос,
Игумен на манастира "Безплътни сили", Петраки

ПОСТЪТ Е БОЖИЯ ЗАПОВЕД

- Защо да постим - ми каза някой, - щом постът не е между дванадесетте заповеди?

- Заповедите - му казах - не са дванадесет, а десет. А заповедта за поста е дадена преди да бъдат дадени другите заповеди на Моисей на Синайската планина.

Заповедта за поста е дадена първа - първа за човеците и още повече в райската градина на наслаждението. Бог, както е известно, им даде заповед да не ядат само от определен плод. За беда човекът наруши заповедта за този пост и затова бе наказан.

Толкова голяма беше силата на заповедта за поста, че даже когато човешкият род изпадна в тъмнината на идолослужението, запази поста, за да угоди Богу и да бъде помилуван. Всички народи са постили.

Постили са, според Херодот, египтяните, преди да принесат жертва на Изида. За лакедемонците Аристотел ни информира, че преди да тръгнат на помощ на обсадения съюзнически град, провъзгласявали всенароден пост.

Римляните също постели. Нума Помпилий, Юлий Цезар, Август, Веспасиан и другите императори спазвали определените за народа си пости. Също така постили и старите питагорейци и неоплатониците.

Постят ниневийците, когато се покаяли от проповедта на Иона, за да се смили Бог над тях и да избегнат богопратения гняв, както и го избегнали. В изявата на скръб заповядали всенароден пост в целия град. И не само за човеците, но и за добитъка.

В Индия гимнософистите и до днес са вегетарианци и са пример за въздържание.

ПОСТЪТ В СТАРИЯ ЗАВЕТ

Иудеите, които познавали Бога, спазвали два вида пост: редовен и извънреден. Редовен пост бил определян при народни скърби и нещастия, а извънреден бил прилаган при особени случаи.

Постят Естир и народът й преди да се представят пред Артаксеркс и да поискат освобождение на иудеите, наказани от него със смърт.

Пости св. пророк и цар Давид поради болестта на детето си - заради големите грехове, които е сторил, за да го съжали и прости Бог.

"Коленета ми изнемощяха от пост и тялото ми се лиши от тлъстина"(Пс. 108:24).

Пости и великият водач Мойсей, когато скърби заради греховете на народа.

"И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте" (Втор. 9:18).

Пости Мойсей и на Синайската планина, когато предстои да приеме богописания закон:

"И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди" (Изх. 34:28).

Пости и св. пророк Илия:

"Той стана, хапна и пийна, и като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дена и четирийсет нощи до Божията планина Хорив"(3Цар. 19:8).

Може би за днешните материалисти и рационалисти тези случки ще се сторят невероятни и ще кажат, че човек не може да проживее в пълен пост четиридесет дни. Те, обаче, не вземат предвид Божията благодат. Освен тези доказателствата от древността ние имаме и съвременни примери, които виждаме със собствените си очи. В манастира Петраки живя преди немного години йеромонах Йеремия Пледсис. Той беше сторил през своя живот твърде много "четиридесетници", т. е. четиридесетдневно пълно въздържание от храна. Дори на 91-годишна възраст той пости в продължение на 21 дни!

И св. пророк Даниил постил.

"В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици. Вкусен хляб не ядох, месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици" (Дан. 10:2-3).

Последният голям постник в Стария Завет е св. Иоан Предтеча, който живял в пустинята от млада възраст и ял див мед и акриди.

И в твърде много други места в Стария Завет се явява заповедта за постите. Пророк Захария казва:

"Тъй казва Господ Саваот: Постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество, само обичайте истина и мир" (Зах. 8:19).

От това е видно, че постът е съществувал през цялата Старозаветна епоха.

В НОВИЯ ЗАВЕТ

Когато нашият Господ Иисус Христос дойде да поведе към спасение заблудилия се човек, той не отмени поста. Напротив, утвърди го и го възвиси още повече. Съблазнили се някои и попитали Господа:

"Защо ние и фарисеите много постим, а учениците ти не постят?"(Мат. 9:14), а Той им отговорил, че когато се отдели от тях, за да бъде разпнат, и те ще постят. "Нима могат сватбарите да тъгуват [a значи и да постят, бел. авт.], докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца и тогава ще постят"(Мат. 9:15).

С тези думи Господ ни показва, че постът се провежда в дни на скръб, през които благочестиво празнуваме паметта на събития, свързани с нашето спасение, каквото е разпятието на Спасителя.

Подготвяйки се за общественото Си служение, Сам Господ постил четиридесет дни в пустинята. Евангелистът казва:

"И като пости четирийсет дена, най-сетне огладня" (Мат. 4:2).

С това сам Той установил Великия пост през св. Четиридесетница. Кои сте вие, господа, които говорите против поста, щом Сам Христос е постил?

Господ ни посочва и начина за постене, казвайки:

"Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерите, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и Твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).

Виждаш ли, читателю, че постът е заповед Божия и постещият ще има въздаяние от Бога? Казва го Сам Господ наш Иисус Христос.

АПОСТОЛИТЕ

Поста, който приеха от Господа, продължили и апостолите. "Деянията" им ни разкриват, че:

"Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха"(Деян. 13:2-3).

И също:

"А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали" (Деян. 14:23).

Апостолите, естествено, заповядаха поста на Църквата, а Тя възприе учредяването на постите и го оформи чрез боговдъхновените свои канони. Шестдесет и деветото Апостолско правило нарежда:

"Ако някой епископ или свещеник, или дякон, или иподякон, четец или певец не пости през св. четиридесетница или в сряда и петък, да бъде низвергнат. Освен ако не му попречи телесна болест. Ако е мирянин, да бъде отлъчен", т. е. да бъде отделен от Църквата.

Също и 29 правило на Шестия вселенски събор определя:

"Но понеже нищо не ни кара да напущаме благоговейната строгост, затова, следвайки апостолските и отеческите предания, ние определяме: Да не се нарушава постът през четиридесетницата в четвъртък от последната седмица, за да не се безчести с това цялата Четиридесетница".

Постът, значи, е заповед Божия, и който я престъпва извършва със сигурност грях, а този, който пази поста, ще бъде възнаграден. Св. Кирил Йерусалимски говори:

"Постим... не като да мразим гнусните неща, но очаквайки въздаяние - за да можем да се насладим на духовната и мислената Трапеза, виждайки духовно над осезателното, и да пожънем в радост в бъдния век, сеейки сега в сълзи." (Катехизическо поучение).

Нарушаването на поста изхвърли човека от рая. Сега човекът пости, за да умилостиви Бога и да се завърне при Него. "Яде Адам храна и биде изгонен от Райския живот, а нас, Господи, които сме приели поста, той ни показва достойни за покаяние, человеколюбче".

С поста човекът нанася удар върху похотта и удоволствието, защото поради стремежа си към наслада и похотта човекът изгуби Рая. Това е причината, поради която Църквата е аскетическа. Постът и въздържанието приближава човека към Бога. И напротив, разкошът и безгрижният живот го отдалечава. "Затлъстя, надебеля и отхвърли Бога възлюбленият" - говори характеристично Св. Писание.

ПОСТЪТ Е ПОЛЕЗЕН ЗА ТЯЛОТО

Постът дава здраве на тялото и напротив - чревоугодието е вредно за здравето. Не е необходима лекарска ескпертиза, за да се убедим, че преяждането вреди на здравето. Това се е потвърдило от мнозина.

"Много блюда - много болести" - забелязъл римлянинът Сенека и прибавя - "Изненадани сте от много болести? Пребройте си готвачите". Същият латински ритор казва, че "много хора копаят гроба си със зъбите си". Един лекар пък, гледайки поста само откъм здравословната му страна, написал: "Всички религиозни пости, които предхождат някой празник и забраняват определени блажни храни, са определени с предназначение за подобряване на здравето" (Ил. Петру, "Естествена хигиена", стр. 63). "Които постят - прибавя той, - се възраждат... Защото възстановяването на жизнеността във всички случаи става само чрез поста. Независимо от симптомите, когато тялото страда, онова, от което се нуждае най-много, е физиологическата почивка, т. е. постът. През поста всички органи си почиват и обновяват силите си и така могат да приемат очистването си".

Медицината казва, че много от хроничните болести се дължат на злоупотребата с храна и единственото им лекарство е въздържанието. Това вече сме го виждали през времето на глада при германо-италианската окупация на родината ни през 1941-1944 г. Колко се излекуваха с принудителен глад от многобройни болести? Никой тогава не се оплакваше от високо кръвно налягане, жлъчки, стомашни язви, артрит, ревматизъм, диабет и от сърдечни страдания. Всичко излекува лекарството на принудителния глад.

Не виждате ли от друга страна отшелниците и аскетите? Какво са яли те? Хляб и вода, и то по малко. Но са живели по много години и починали в дълбока старост. Били са дълголетници сред човеците.

 

Tрапезата на св. Антоний Велики

Някога Павел Прости, връщайки се в дома си, хванал жена си да съгрешава с някого. Не се смутил:

- Щом като ти харесва да живееш в грях, живей. Аз си отивам.

Наистина: отишъл си и заминал при св. Антоний, за да се упражнява в аскетизъм.

- Искам, отче светий, - му казал - да живея близо до тебе, да стана и аз аскет и да спася душата си.

- Не, дете мое! - му отвърнал старецът. - Няма да бъдат по силите ти такива подвизи.

- Ще се боря, отче, да успея в духовната борба. Приеми ме, за да украся и аз душата си.

- Не, дете мое, тежък е калугерският живот - настоял старецът.

Но настоявал и Павел. Когато видял голямата му настойчивост, старецът му казал:

- Иди по-нататък и се моли, а когато стане време за ядене, ще те повикам.

Молил се Павел над три дни под палещото слънце на Египет. На третия ден св. Антоний го извикал за ядене. И храната им била сух сухар и вода. Изяли по един сухар.

- Яж и нещо друго - му казал св. Антоний.

- Ако ти ядеш само сухар, и аз ще ям сухар - му отговорил Павел.

Такава била храната им.

Но св. Антоний проживял 105 години.

Както казахме, аскетите били най-дълголетните между човеците и достигнали до дълбока старост с пълно просвещение на духа. Св. Симеон Стълпник живял 112 години. Св. Епифаний - 115. Св. Марк Атинянин Философ живял 130 години. Св. Арсений - 120. И тъй, питаме: могат ли да се приближат до такава възраст чревоугодниците със своите изтънчени ястия?

"Благодарност - казва един философ лекар - дължим на Църквата. Докато наказателните кодекси мълчат за този най-сериозен въпрос, Църквата е наредила между седемте смъртни гряха чревоугодието, а св. ап. Павел я определя като идолослужение: "техният бог е коремът" (Фил. 3:19), казва апостолът".

ОПЛАКВАНЕ

"Не мога да пазя поста. Значи съгрешавам?" Това "не мога" трябва да се обясни по-добре.

Ако не можеш да постиш, понеже си навикнал на ядене и пиене и не ти е приятно да прекъснеш, разбира се, че грешиш. Когато обаче не можеш поради слабост, атония или кахексия, си оправдан. Защото каноните на Църквата, които са боговдъхновени, разрешават в такива случаи отменяне на поста. Шестдесет и деветото Апостолско правило казва: "... освен ако някой е възпрепятствуван от телесна слабост".

Светите Канони на Църквата правят категорично това заключение, което при това е логично и оправдано. Защото за болните и слабите постът е утежняване на болестта и слабостта. За тях няма нужда от пост, защото ползата от него, поради слабостта и болестта си, са я изпълнили много пъти и в по-голяма степен. Бог не иска невъзможни неща. "Както не е възможно да искаме да правят милостиня тези, които нямат нито петак, така не е справедливо да налагаме пост и на тези, които нямат телесни сили" - казва св. Василий Велики.

Необходимо е обаче внимание. Допуска се изключение, когато наистина става дума за телесна слабост. Но да не се бунтува никой против поста поради незначително неразположение или от прекалено голям страх да не се разболее, както правят за нещастие много майки за децата си.

Достойни са за осъждане тези, които без сериозна причина пренебрегват правилото на поста и без притеснение го потъпкват. Бремето на поста ни се струва тежко? Но ако го налага нещо друго, напр. модата, няма да ни се струва тежко. Обяснявам. Много госпожи и госпожици, и особено по-заможните, за да запазят т.н. "елегантна линия" на тялото, си налагат своеобразен пост. Ядат само плодове. Последствията на това самоволие, както уверяват лекарите, са катастрофални, защото несъобразната диета много бързо причинява силно разстройване на нервната система.

На модата, виждате, се подчиняват робски. Но Църквата Христова обаче, която налага смислен и спасителен пост, който е полезен освен за душата и за тялото, не искат да послушат и да го пазят.

 

Митрополитът на Флорина (Лерин) за модата и за поста

"Най-напред се обръщаме към светските кръгове, които пълнят специалните колони на столичните вестници с описание на различни банкети и тържества. Ти, госпожо, която имаш салон, безсрамно поставяш крак върху крак и с наслаждение пиеш алкохол, пушиш демонстративно и мислиш, че си се извисила над мъжа, дръзко и нахално се обявяваш против поста, подиграваш светите жени от предишните поколения, които са постили истински и са тримерили в началото на Великия пост, които са правили да благоухае и да бъде благоприятна пред Бога цяла Гърция със своите добродетели, ти и подобните на тебе, които осъждате поста, горчиво се заблуждавате. Защото и вие също постите.

Вие сте фанатични привърженички на един строг пост, по-строг, отколкото е църковният. Пост безмилостен и жесток, пост безсърдечен, унищожителен, пост, който с десетки и стотици дава билет за туберкулозните диспансери. За да придобие тялото ви елегантна линия, за да впечатлите няколко идиота, които виждат цялата стойност на хармонията и на женската хубост във външния вид, безразлични дали вътре не се крие тигър или леопард, вие се подлагате на ужасяващо лишаване и от най-необходимите за организма храни. Не слушате, когато ви съветват против един такъв безразсъден пост. Не слушате даже и своя лекар. Пред елегантната линия, пред хубостта какво значение има здравето?

О, неразумни жени от светските салони, вие постите с поста на дявола, поста на модата... Горко вам, че пазите такъв пост с риск да погубите здравето си, ала другия пост, благотворния, спасителния, за тялото и душата, пост, който нарежда св. Църква, не само не пазите, но и в светското си общуване говорите презрително за него, за да покажете силен дух!

Вие, другите, полуинтелитентните, които твърдите, че постът е едно детско или остаряло схващане на необразованите народи, което трябва днес да отстъпи пред заслепяващата светлина на вашата наука, и вие не говорите истината. Защото колко от вас са лекари по образование и колко пъти при болести са назначавали пълно въздържание от определени храни, който смятат опасни за развитието на болестта, но не препоръчват поста? И болните се подчиняват и се подлагат на мъченичеството на по-строга от поста диета, която в някои случаи се очертава като доживотна.

Науката препоръчва поста, не само за болните, но и за здравите, като профилактично средство. Великият Хипократ, назован баща на медицината, измежду мъдрите си изказвания и лекарски афоризми, има и такава пословица: "Майка на непрестанните страдания е ненаситното ядене". Т.е. мярката в храненето е необходима, за да не усещаш стомаха си натежал и обременен, ето извора на здравето.

С други думи - постът е полезен и за тялото на човека.

ПОСТЪТ Е ПОЛЕЗЕН ЗА ДУШАТА

ПОСТЪТ ВЪЗПИРА НЕОБУЗДАНОТО ТЯЛО

Налага се постът и поради причини душевни и духовни. Необуздана е плътта. Не се удържа лесно. Св. ап. Павел казва и го виждаме и у себе си: "Плътта желае противното на духа" (Гал. 5:17). Т.е. плътските желания са съвършено противоположни на духовните и свети предразположения, които вдъхва Дух Светий. "Преситен стомах тънък ум не ражда", са казали мъдрите ни прадеди. Бакхус и Афродита са се празнували заедно в древността. Най-многото безнравствени дела са ставали на Заговезни с преяждане и препиване, както и на карнавалите.

Постът обаче "просветлява раните от страстите и потушава желанията на плътта". Доколкото постът държи укротено тялото, дотолкова са и лесни господството на душата над него, и победата в духовната битка срещу греха. На един кон, жизнен и буен, даваме по-малко храна, за да можем да го обяздим. Така е и за себе си. Бихме могли да наложим волята си чрез въздържание в храната и питиетата. Симеон Метафраст (VI в.) казва: "Голямо благо е постът. Той изличава раните на грешника, омекотява и успокоява жилото на плътските страсти, той е страната на доброто, прозябающа плода на радостта, той е дръзновен приятел против враговете".

И св. Исидор Пелусиот (V в.) пише: "Тялото, о най-добри, се нуждае от храна, не от разкош, от скромност, а не от изобилие, от доволство, а не от лукс. Примерът е ясен - на скромните аскети е нужен изтънченият духовно живот и те ще са най-съзнателните и най-здравите".

Но св. Василий прибавя: "Постът ражда пророци, силни да укрепяват. Постът умъдрява законотворци, той е хранилище за добродетели, сигурен съжител на тялото, отлично оръжие за подвижници. Той отблъсква изкушенията, той е полезен за благочестието, съжител на трезвостта, градител на мъдростта. Във война носи мъжеството, в мир носи спокойствие".

Виждаш ли, читателю, колко е полезен поста за душата?

ДЯВОЛЪТ ТРЕПЕРИ ОТ ПОСТА

Св. Евангелие ни разказва за едно дете, обзето от зъл дух. Завел го баща му при апостолите, за да го излекуват. Те обаче не можали и попитали Господа. "Защо ние не можахме да го изгоним?" Господ им отговорил: "Този род не излиза, освен чрез молитва и пост" (Мат. 17:21). Т.е. този род демони си отива само от молитвата и от поста. От това е ясно, че дяволът трепери от поста и бяга от него.

В манастира на св. Серафим в Левадия завели едно дете, обзето от демон, на име Георги. Св. Серафим 40 дни постил и се молил и накрая демонът си отишъл.

Колко се страхува дяволът от поста се вижда и от следната случка. В Патра поканили някога пламенния йеромонах Гервасий Параскевопулос да чете молитви над един бесноват. Било обед и йеромонахът първо се нахранил и после отишъл. Понеже обаче бил гладен, изял не само една чиния боб, а поискал още половин. Същевременно изпил и една чаша вино. Демонът обаче не излязъл и му казал: "Наистина, хапна си добре, напълни си коремчето, изпи си винцето и идваш да ме гониш. Не излизам, Гервасие. Чети, колкото си искаш".

цялата статия може да прочетете на този адрес http://www.pravoslavieto.com/books/zashto_ne_postish/index.htm

Категория: Други
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 22.11.2011 00:10
12.01.2010 21:36 - мойте сайтове
Категория: Други
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 30.10.2011 15:48
Търсене

За този блог
Автор: aleksibg
Категория: Други
Прочетен: 7792
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 40
Архив